|
|
Документи и снимки за македонските българи в Америка
На 1 декември 1918 в Чикаго е свикан конгрес, който трае почти седмица. Присъстват 201 делегати. В светлината на последните събития организаторите му намират, че за момента особено актуално е изработването на общо мнение за евентуалния статут на следвоенна Македония – автономна или присъединена към България. С огромно мнозинство делегатите поддържат присъединяването. В полза на това становище е и наскоро излязла публикация на протестантския мисионер д-р Хаскел, почетен гост на конгреса, в която той обобщава впечатленията си от 25-годишното си странстване из Македония. Там често се „замесвал с нейния народ, сърбайки от общата паница на техните ниски трапези и спейки върху земните нарове на техните колиби". Това му позволило да констатира, че хората там „се мислят и се наричат българи, говорейки диалекти, които не се различават повече от говора на София и Пловдив, както не се различава говорът в Мейн, Охайо и Кентъки".
На 15 януари 1919 г. ще бъде изпратен Мемоар до Великите сили, президента на САЩ и др., в който се изясняват истинските причини, накарали България да се ангажира във войната. Споделя се разочарованието от мирните договорености, които хвърлят „в чуждо робство" събратята им. Отправено е искане да не се разкъсва Македония, а да се присъедини към държавата, исторически свързана с нея - България.
Ето и част от текста:
" Резолюция на Македоно-българския конгрес, държан на 1-6 декември 1918 година в Чикаго за свободата на Македония и обединението на българския народ.
.....
Подписани двеста делегати, представляващи 40 000 българи от Македония... представяме следующите факти:
1. Ние сме родени, израстнали, възпитани и живели в разните градове и села на Македония: Скопие, Тетово, Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Воден, Битоля, Прилеп, Велес, Гевгели, Дойран, Кукуш, Радовиш, Малешево, Щип, Кочани, Кратово, Куманово,Паланка, Демир-Хисар, Серес, Драма, Ресен, Тиквеш, Струга, Енидже-Вардар, Солун и околните им, по настоящем под гръцко и сръбско иго...
3. Ние сме част от това население, чиито бащи и деца са се борили срещу гръцкото религиозно иго и преди още Българското царство да е съществувало, бяха създатели на нашата църковна организация - Българската егзархия в Цариград.
4. Ние тук сме само една част от 1 200 000 славянско население на Македония, което говори нищо, освен български...
...
...учтиво да помоли, щото нашата родна страна да бъде поставена в границите на нашето общо Отечество, като попречи на една политика на разцепление и разпокъсване на родната ни страна '
1 – Стилтън. Членовете на Българската македоно-одринска организация. Вижте огромното българско знаме.
2 – Честване на деня на св. св. Кирил и Методий в гр. Медисън, щат Илинойс, 1920 г. Гордо е вдигнат нашият пряпорец като символ на националната принадлежност на старата ни емиграция.
3 – Полагане на основния камък на българската черква “Свето Благовещение” в гр. Стилтън, Пенсилвания през 1909 г. В дясно отново българското знаме.
4 – Македоно-български конгрес в Чикаго (1-5 декември 1917 г) Вижте голямото българско знаме отпред в дясно.
5 – Снимка от парада по случай годишния празник на Македоно-българската народна организация в Гери, Индиана, през юли 1915 г. колоните на входовете отляво и отдясно са обвити с трикольорна лента. Развява се и българското знаме.
6 –Започва да излиза два пъти седмично в началото на 1914 г. като орган на Македоно-българския народен съюз - четири месеца след учредителния му конгрес. Третира тематика, подчинена на идеята за Обединена България, но в едно задружно балканско семейство. „Съюзна хроника" следи дейността на Македоно-българските народни организации в Чикаго, Джонстаун, Вокеган, Хамилтън, Киченер. Отделя място и за културните им инициативи. Отразяван е ходът на битките на Първата световна война, тържественото посрещане на българските воини в Македонския край като освободители.
Настъпилите противоречия в Съюза, отдръпването на голяма членска маса под благовидния претекст, че от хиляди километри едва ли би могло да се влияе по някакъв начин върху събитията на Балканите, водят и до липсата на средства за погасяване на полицата по изплащането на печатницата. И докато през 1916 г. вестникът вече е станал ежедневник, през есента на 1917 г. е принуден да обяви фалит и печатницата е секвестирана. Македоно-българският народен съюз също прекратява дейността си.
7 – Траян Андреев Мурджев от с. Гявато, Битолско, с парадна униформа. На гърдите му се откроява българска трикольорна лента.
8. Български самодейци от Торонто изнасят обичаната в Стария край пиеса “Македонска кървава сватба” при откриването на Народния дом. На последния ред – българското знаме.
9 – Българомакедонският оркесър “Ориент”, основан на 21 септември 1914 г. в гр. Гранит сити, Илинойс.
10 – Вестник “Македония” е петият български вестник в Америка. Излиза като седмичник в гр. Гранит сити от 1907г. до август 1910г.
11 - Писмо до МПО в Америка от неин член, 1930 г.
Разпишете се в книгата за гости!